Access

You are not currently logged in.

Access JSTOR through your library or other institution:

login

Log in through your institution.

If You Use a Screen Reader

This content is available through Read Online (Free) program, which relies on page scans. Since scans are not currently available to screen readers, please contact JSTOR User Support for access. We'll provide a PDF copy for your screen reader.
Journal Article

OBSERVATIONS SUR L'ÉVOLUTION DE L'IMPARFAIT BULGARE

ROGER BERNARD
Revue des études slaves
Vol. 60, No. 3, En hommage à Yves Millet: ÉTUDES LINGUISTIQUES ET TCHÈQUES (1988), pp. 601-612
Stable URL: http://www.jstor.org/stable/43494075
Page Count: 12
  • Read Online (Free)
  • Subscribe ($19.50)
  • Add to My Lists
  • Cite this Item
Since scans are not currently available to screen readers, please contact JSTOR User Support for access. We'll provide a PDF copy for your screen reader.
OBSERVATIONS SUR L'ÉVOLUTION DE L'IMPARFAIT BULGARE
Preview not available

Abstract

За разлика от повечето съвременни славянски езици, българският език е залазил и до днес най-жива употреба на аориста и имперфекта. В едри черти, авторът проследява развоя на българския имперфект, който също като латинския е скъсал връзката със стария индоевропейски имперфект, но който, за разлика от латинския е образу ван не върху сегашна, а върху инфинитивна основа, което значи - върху една и съща основа с аориста. Поради това още от старобългарския език се явява опасност за смесване на двете минали времена. Анализирани са главните прояви, конто характеризират развоя на имперфекта : контракция на твърде тежките окончания на имперфекта в неговата първична форма ; постепенно уеднаквяване на имперфекіните и аористни окончания в множествено число на двете прости времена ; разширеното разпространение, особено в среднобългарски, на окончанието - Ъахъ което довежда до депалатализация в имперфекта на много глаголи на - ити от типа - молити, приобщаването на имперфекта към сегашната основа, което се проявява още от старобъпгарски и става абсолютно правило в съвременния език, под влияние на различии фактори, конто са посочени. Авторът показва, че това приобщаване на имперфекта към сегашната основа, с запазване на ударението на сегашно време, както и разширението на окончанието ако и да са могли да предизвикат разрез между имперфекта и аориста, останал верен на основата на стария инфинитив, то този разрез не е така дълбок както би могло да се помисли, като се има предай д вековното усилие за изравнение извършено от българ- ския език, където често се смесват сегашната основа, значи тази на имперфекта и аористната, дори по отношение на ударението. За сега опасността е по-скоро за смесване на двете прости минали времена, опасност против която граматиците се опитват да се борят с повече или по-малко ефикасни средства, които също са посочени. Все пак, авторът не смята, че е основателен страхът за пълното смесване на двете времена, смесване, което би било гибелно за сыцествуването на имперфекта. Това негово мнение се основава на факта, които той излага. Първият от тези факта е твърде живо запазеното протавопоставяне на двата вида, което позволява да се отличи в повечето случаи имперфектът, почта винаги от не-свършен вид, от аориста, почти винаги от свършен вид. Вторият факт е ясно очертаната разлика между формата на 2-3 лице, единствено число на аориста с нулево окончание и много характерната форма за 2-3 лице, единствено число на имперфекта с окончание чие, форма толкова жизнена, щото в един- ствения случай, когато границата между аориста и имперфекта напълно изчезва, бёше « (и ёіаіз, іі ёіаіі » с тапичното за имперфекта окончание, се употребява все повече с функция на аорист. Друг важен признак за жизнеността на българския имперфект е фактьт, че от него е било възможно да се образува едно причастие, непознато за стария и среднобългарски език, минало несвършено причастие, появило се къмХѴ-ХѴІ век, за да отговори на новите нужди на непрякото изказване в едно време, което бележи началото на съвре - менния български език и когато имперфектът вече е изчезнал в повечето славянски езици.

Page Thumbnails

  • Thumbnail: Page 
[601]
    [601]
  • Thumbnail: Page 
602
    602
  • Thumbnail: Page 
603
    603
  • Thumbnail: Page 
604
    604
  • Thumbnail: Page 
605
    605
  • Thumbnail: Page 
606
    606
  • Thumbnail: Page 
607
    607
  • Thumbnail: Page 
608
    608
  • Thumbnail: Page 
609
    609
  • Thumbnail: Page 
610
    610
  • Thumbnail: Page 
611
    611
  • Thumbnail: Page 
612
    612